бавно пролетният въздух се пробужда в
мен
още ненаселен и студен
и когато поривисто
вятър ме връхлита
мисля си: това е моята защита
душата ми жадува точно за това
да ухае на листа измокрени
на окосена току-що трева
и парфюма им естествен аз да вдишвам
както е определено свише
виждам цветовете как узряват
как зеленото
налива се с нюансите магични
величави прелестно различни
(докато в косите ми и кожата
все повече заесенява)
но един копнеж расте неудържимо
който утре се нарича
без да се налага
той във дланите
на тази лятна душна привечер
властно ляга
Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска , Nadja Popova,
|