Луната грее над контурите
на черните дърветa
в края на градината
кръг, сякаш от мъгла,
носи отразена светлина
към пухкави облачета
сънят не идва
гледам във високия небосвод
как ангел от радост танцува
празнувам явно свободата си
в плен на вериги от мисли
в тръстиковото ми кресло
цигара все въпроси задава
излъга ли ме животът в очакванията
или гледах слънцето с очила без стъкла
все едно - духът ми е бодър
и макар да проспах много часове
кръвта препуска лудо в моя мозък
връщам се далече в спомените
и се лутам в хилядите минути
които отминават и сякаш убиват
неуловимото настояше
какво е лятото,
да помириша тревата,
да видя очите на дете, които безмълвно
разкриват бъдещето
или въздишка на облекчение
в момент на отмора в амстердамско кафене
превод
Bibi van den
Tillaart-Kosovska
в
сътрудничество с
Ludmila
Kotarova
|
