вятърът ми нашепва
тръгни по тази
пътечка
чуй песента на
полето
виж сълзите на
първия скреж
долови как трептят
листата
и проумей човече
дори в дървото
изсъхнало
живее зелен копнеж
а издигнеш ли се нагоре
и земята съзреш
отвисоко
с образи отразени
в езерните води
дето срещат се и
се разделят
криволичат на
всички посоки -
изненада ще те връхлети:
че сред шеметното въртене
на тези небесни
сфери
ти постоянно
говориш
но не ти отговаря
света
а водата клъвнала,
литва
към брега птичката
пъстропера
че което за нея е
плячка -
за тебе е красота
|
