В аромати и багри
.
Дървото говори,
тихо, като същество, което отдавна знае хода на сезоните.
Говори с клони, които се движат,
понякога със ствол, който се покланя пред яростта на бурята.
Тогава листата му се размахват,
най-често през есента,
когато пак трябва да отпусне и да пусне.
.
Сокът е пътувал цяла година
през неговите спокойни жили.
Тъй върви това — години, отново и отново,
и той отваря място за идващото.
Но след едно вътрешно, зреещо умиране;
то принадлежи на горския живот,
както дъхът принадлежи на животното.
.
Тъй усещаш родилния дъх на тревата.
Пъстрата крава кротко крачи и пасе в ливадата,
а тревата се скъсява редовно.
Остава сеното,
чийто мирис ме прави мечтателен и тихо радостен,
като спомен, който се връща без да настоява.
.
Жътвата се смиля
в многото стомаси,
за да ни дари бяла течност,
която да допринася за нашето благополучие.
.
За тора няма да се разпростирам;
това е чувствително в нашата низина
и лежи пръснат по полето или в канавката.
.
Но вкусът на маслото е царствен,
в това няма съмнение.
Тъй всичко, дори природата,
има своя огледна, самостойна друга страна.
.
.
