Parade

Аз свеждам глава пред теб,

о моя тъмна нощ; не е странно,

нито далечно — аз те очаквах още.

.

Ти се криеш тук и там в цепнатините на стария дъб;

това е зимният му товар, зад който светлината живее — неуловима,

а смъртта, почти угаснала, тъче последни, пресекващи въздишки.

А ти и аз очакваме утринния час, когато не

жното в топлата длан, и обгръщащата ръка,

се връща пак във вътрешния свят.

.

То взема своето време,

сякаш е вечност без край,

но по‑силна е волята,

която в надеждата се полага върху колелото на приключенио:

аз се въртя с него — готов за отдаване докрай.

Български 

аз се скитам из лятото, не съм новодошъл, но това синьо и ясната светлина даряват топлина и мечен поглед.

думите са малко, тънко изписани възвестяват любов, като тихи акорди, почти незвучни, може би и ти ще ги намериш.

не, не ще потъмняваме духа, това не би било честно към даровете, които срещам непрестанно в простота; бих ги споделил с теб, да се напием от тях.

виж, приеми моето четирилистно детелинче или нежна лилия, свободна за откъсване, в нашето малко, но кротко общуване близостта трябва да успее.

Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

нидерландски поет, е роден през 1948 г.

Julius Dreyfsandt zu Schlamm
Dutch poet
Born in 1948

Публикации, publikácie :

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678
http://literaturensviat.com/?p=54876

http://literaturensviat.com/?p=54880

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678

Slovoto 14. 28.VI.2012..Sofia, Bulgaria

"Подобно на Рилке, който е сред любимите му поети, Юлиус сякаш с невидими нишки е свързан със славянската култура и светоусещане. Жител на Северен Брабант, акумулирал в себе си най-ценните качества на хората от този край – общителност, жизнелюбие, чувство за хумор, естественост – Юлиус Дрейфсанд цу Шлам същевременно е знакова фигура в артсредите на Синт Оеденроде, където живее. Уважаван интелектуалец, фин и задълбочен лирик, с вечните очила, зад които гледат красиви светли очи, готови всеки миг да се разсмеят, с разветите си коси и артистично преметнатия през врата шал, той винаги е в центъра на културните събития. Обърнат към нашепванията на душата си, вдъхновявана от Музата (пластика, която винаги стои вкъщи на работната му маса), но и отворен към света."(BvdT-K ).

превод:

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,

Nadja Popova,

Rosen Kukushev,

Ondrej Kalamar.

Inna Weeterings

Copilot AI

Постепенно, по пътя нататък
.
Съзнателно го знам,
но чувствено е отдавна,
че не съм записвал нови думи.
Времето – променлива мярка –
рядко дава своя собствена причина,
защото чувство и разум живеят понякога
съвсем отделен живот.
.
Минава кон и каруца,
желязото трака по камъните.
Виждам селянин‑кочияш с меко, отпуснато було,
до него жена, не в блестяща премяна –
и не е нужно да бъде.
.
Сутринта посетих светлия град,
познат за южняка.
Там купих роман на немски
в първокласна книжарница.
Казаха на касата,
че езикът вече се търси малко.
Почувствах се за миг
странен човек
и не посмях да питам повече.
.
Дадох малко известие за времето,
в неговото разнообразие,
като допълнение към онова явление.
.
Следобед имам грижа за една мантия
и съм готов да карам.
Така срещам другаде дом, пълен с оплаквания,
с бели престилки и леки сандали.
.
И така ме водят нататък,
към бъдещето.

„Просвет“
.
беше под воала
на издигнати художествени творби, изложени
висящи, стоящи, понякога сякаш левитиращи
всеки предмет молещ
за благоволението на погледа
.
посетители във всички цветове и размери
на разбираеми и неразбираеми езици
но с любов към гледката
и понякога с зов за собствено прозрение
.
те създадоха възвисяваща атмосфера
и докоснаха душата ми в ядрото на изкуството
за да бъде преведена или осветена
.
внезапно я видях — тя носеше себе си
освободи красота в мен
която исках да уловя през камера
.
струваше ми едва една усмивка
и щрак — улових лицето ѝ върху въображаема плоча
която моето въображение, облечено от природата,
я постави в просветляващо чувство
за да ме изпрати в буен, оцветен лес
.
при проявяването на нейния образ
в затъмнената ми стая
се стреснах — докосна настроението ми
тя в растящото изображение
съвсем не отговаряше на чувството, което сам бях хранил