AforizmusMám rád viadukty
Sú stále nad vecou
a spočívajú na pevných základoch.
ik hou van viaducten
ze gaan tenminste ergens over
en zijn vaak stevig onderbouwd
autor Julius Dreyfsandt Zu Schlamm
prelozil Ondrej Kalamár
Žil somNajkrajší deňOsamelé poliaKeď sa stmievaRanný leskНай-хубавият денTvoje zrkadlenieTvoje zrkadlenie
Unavenými očami
pozerám cez okno
kde je vidieť
nič i všetko
vykúkam
povznesene
z vákuovej komory
mám svoju kávu
na cudzom stole
veľká hnedá plocha
zavretá do štvorca
v zapadnutej krčme
prastaro pomaľovanej
kam všetci chodia
a nikto nikoho nepozná
a tu, v dyme čo sa dá krájať
vidím v lesku okna
reflexiu samého seba
to je jediné
o čo sa s tebou
nechtiac podelím
(přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)
Още малко
подир това за още малко
говорят моите очи
все още неспособни
в покоя да се прислонят
но тя вторачена е в мен
за мен стаила обич и
пожелала ме - на ложето във плен
навярно с аромата ще ухае
на късни есенни цветя
а нейните гърди
прилични са на пролетния цвят
и ето устните ми
жадни са за нежността
ах, ако можеше да бъде в моя свят
тя носи мойта сивота
и младост в свойте длани
макар и с дъх
по-слабо учестен
при все това в небесния й скут
любовта ми ще остане
защото вечната мечта е туй,
Prevod napravil Rosen Kukushev
Превод: Биби ван ден Тилаарт-Косовска и Росен Кукушев
***
suvicka.cz
(přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)
здравей ден
АРФИСТКАТА (2)
***
Hамигване
ЦИГУЛАРЯТ
отби се неочаквано
и въпреки това очакван
засвири
на невидимата си цигулка
какво го бе накарало
да не запази този стон на струните
единствено за себе си
или на някое уединено място
в гробище закътано
пред всички и пред никого
да триумфира скромно
защо ли нарани сърцето и душата
и връхлетя в света ми
и го преобърна?
ще трябва тези тонове да заглуша
със спотаена мъка
затихват звуците
в потиснатите глъбини
на вейките изсъхнали
а искам те да ме намерят
в точката пресечна
на отминала отдавна пролет
тогава аз отново търся
своя път –
блуждаещ без посока замечтано сляп –
така отново влизам
в своето гнездо
със черни ръбове
Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,
РАЗЦЪФВАНЕ
бавно пролетният въздух се пробужда в
мен
още ненаселен и студен
и когато поривисто
вятър ме връхлита
мисля си: това е моята защита
душата ми жадува точно за това
да ухае на листа измокрени
на окосена току-що трева
и “парфюма” им естествен аз да вдишвам
както е определено свише
виждам цветовете как узряват
как зеленото
налива се с нюансите магични
величави прелестно различни
(докато в косите ми и кожата
все повече заесенява)
но един копнеж расте неудържимо
който “утре” се нарича
без да се налага
той във дланите
на тази лятна душна привечер
властно ляга
Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,
СИНЯТА ПЕПЕРУДА
как прелестно и лекo пърха
тази синя пеперуда
из мислите ми
тя се рее
полъх лек изпраща
с крилцата си ефирни
към лист и цвят
кой няма тихичко да закопнее
с нежността си тя да го облъхне
когато я даря с усмивка
сякаш че отвръща ми
с човешка радост
споява в крехко цяло
щастието неназовимо
с безсловесното желание
с искрящите си полюлявания
тя сърцата разведрява
и кара ме да чувствам онова
което никой истински
не ще ми обясни:
как може толкова нехайно-прелестно
и мимолетно
нежността си да дариш на други
Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,
Вчера
Вчера
Срещнах те
Разказвах,
Кой аз бях
И гледах в твоите очи
Бе твоята история,
Която в тишината аз четях
И бе излишно
Думи да използвам
Преведено от :Rosen Kukushev
Dimitrij Šostakovič
Hlas vzdialený
hudbou až na kožu
rozochvene
prihovára sa mi
akoby
zo zvučiacich
strún
poskladaný
napnutý
na vzácnom dreve
patrí láske
žijúcej
nazerá mi do vnútra
lupou znalca
osamelých
duší
obdarúva ma
silou tónov
do nekonečnej hĺbky
melanchólie
ma pozýva
Dimitrij Dimitrijevič Šostakovič
preložil Ondrej Kalamár