Včera

Луната грее над контурите

на черните дърветa

в края на градината

кръг, сякаш от мъгла,

носи отразена светлина

към пухкави облачета

сънят не идва

гледам във високия небосвод

как ангел от радост танцува

празнувам явно свободата си

в плен на вериги от мисли

в тръстиковото ми кресло

цигара все въпроси задава

излъга ли ме животът в очакванията

или гледах слънцето с очила без стъкла

все едно - духът ми е бодър

и макар да проспах много часове

кръвта препуска лудо в моя мозък

връщам се далече в спомените

и се лутам в хилядите минути

които отминават и сякаш убиват

неуловимото настояше

какво е лятото,

да помириша тревата,

да видя очите на дете, които безмълвно

разкриват бъдещето

или въздишка на облекчение

в момент на отмора в амстердамско кафене

превод

Bibi van den Tillaart-Kosovska

в сътрудничество с

Ludmila Kotarova

подир това за още малко

говорят моите очи

 все още неспособни

 в покоя да се прислонят

 но тя вторачена е в мен

 за мен стаила обич и

 пожелала ме - на ложето във плен

навярно с аромата ще ухае

на късни есенни цветя

 а нейните гърди

 прилични са на пролетния цвят

 и ето устните ми

 жадни са за нежността

 ах, ако можеше да бъде в моя свят

тя носи мойта сивота

 и младост в свойте длани

 макар и с дъх

 по-слабо учестен

 при все това в небесния й скут

 любовта ми ще остане

 защото вечната мечта е туй,

Prevod napravil Rosen Kukushev
Превод: Биби ван ден Тилаарт-Косовска и Росен Кукушев
 

(přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)