АРФИСТКАТА (2)

отби се неочаквано

и въпреки това очакван

засвири

на невидимата си цигулка

какво го бе накарало

да не запази този стон на струните

единствено за себе си

или на някое уединено място

в гробище закътано

пред всички и пред никого

да триумфира скромно

защо ли нарани сърцето и душата

и връхлетя в света ми

и го преобърна?

 
ще трябва тези тонове да заглуша

със спотаена мъка

затихват звуците

в потиснатите глъбини

на вейките изсъхнали

 
а искам те да ме намерят

в точката пресечна

на отминала отдавна пролет

тогава аз отново търся

своя път –

блуждаещ без посока замечтано сляп –

така отново влизам

в своето гнездо

със черни ръбове

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,

бавно пролетният въздух се пробужда в

мен

още ненаселен и студен

и когато поривисто

вятър ме връхлита

мисля си: това е моята защита

душата ми жадува точно за това

да ухае на листа измокрени

на окосена току-що трева

и “парфюма” им естествен аз да вдишвам

както е определено свише

виждам цветовете как узряват

как зеленото

налива се с нюансите магични

величави прелестно различни

(докато в косите ми и кожата

 все повече заесенява)

но един копнеж расте неудържимо

който “утре” се нарича

без да се налага

той във дланите

на тази лятна душна привечер

властно ляга

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,

как прелестно и лекo пърха

Вчера

Срещнах те

Разказвах,

Кой аз бях

И гледах в твоите очи

Бе твоята история,

Която в тишината аз четях

И бе излишно

Думи да използвам

Преведено от :Rosen Kukushev

 гледам те

 очите ти задават въпроси

 устните ти се движат

 произнасяйки думи

 на неразбираем език

 не знам проумяваш ли моите

 отговори

 сякаш живеем в паралелни светове

 всеки има свой отделен

 житейски роман

 твоите хладни тънки пръсти

 хващат ръката ми

 мен ли искаш сега да усетиш

 или търсиш пак

 собственото си отражение

 в този крехък несигурен свят

 






 вятърът ми нашепва

 тръгни по тази пътечка

 чуй песента на полето

 виж сълзите на първия скреж

 долови как трептят листата

 и проумей човече

 дори в дървото изсъхнало

 живее зелен копнеж

 а издигнеш ли се нагоре

 и земята съзреш отвисоко

 с образи отразени в езерните води

 дето срещат се и се разделят

 криволичат на всички посоки -

 изненада ще те връхлети:

 че сред шеметното въртене

 на тези небесни сфери

 ти постоянно говориш

 но не ти отговаря света

 а водата клъвнала, литва

 към брега птичката пъстропера

 че което за нея е плячка -

 за тебе е красота

колко е хубаво
да не мислиш за нищо
и да гледаш

как зората се ражда полека
и обгръща света
с благодат

много искам и аз
своя свят така да разлистя

пласт след пласт

когато словото изчерпа себе си

 и отлети в небитието лист по лист

 то губи смисъл

 сякаш че не го е имало

 и се превръща в

 в тишина замръзнала

 без форма и без име

 






 Свири с мен

 Още веднъж на дървото

 С решетка от струни

 От земята до небето

 Подари ни гласовете

 На ангели, които пеят

 Под съпровода на

 Тромпети и цигулки

 Където аз

 В късната си пролет

 Още веднъж

 Искам да докосна пръстите й

 Облегнат на мен

 Музикалният прозорец като един

 Вечен паметник,

 Ще ме поведе

 В прекрасни дълбини и

 Небесни кръгозори

 С това отново

 Несъздаденото

 От цветовете на тоновете ще се роди

 Протягам пръстите си

 Където те тепърва

 И все пак години наред

 Като от само себе си към нея прилепнаха

 Където сега само само силата на духа

 Ще ме изпрати до края

 Посвири с мен още веднъж

 В късната ми пролет

 Тогава ще умра

 При мъртвите струни