Есенна зрялост

Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

нидерландски поет, е роден през 1948 г.

Julius Dreyfsandt zu Schlamm
Dutch poet
Born in 1948

Публикации, publikácie :

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678
http://literaturensviat.com/?p=54876

http://literaturensviat.com/?p=54880

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678

Slovoto 14. 28.VI.2012..Sofia, Bulgaria

"Подобно на Рилке, който е сред любимите му поети, Юлиус сякаш с невидими нишки е свързан със славянската култура и светоусещане. Жител на Северен Брабант, акумулирал в себе си най-ценните качества на хората от този край – общителност, жизнелюбие, чувство за хумор, естественост – Юлиус Дрейфсанд цу Шлам същевременно е знакова фигура в артсредите на Синт Оеденроде, където живее. Уважаван интелектуалец, фин и задълбочен лирик, с вечните очила, зад които гледат красиви светли очи, готови всеки миг да се разсмеят, с разветите си коси и артистично преметнатия през врата шал, той винаги е в центъра на културните събития. Обърнат към нашепванията на душата си, вдъхновявана от Музата (пластика, която винаги стои вкъщи на работната му маса), но и отворен към света."(BvdT-K ).

превод:

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,

Nadja Popova,

Rosen Kukushev,

Ondrej Kalamar.

Inna Weeterings

Copilot AI

Постепенно, по пътя нататък
.
Съзнателно го знам,
но чувствено е отдавна,
че не съм записвал нови думи.
Времето – променлива мярка –
рядко дава своя собствена причина,
защото чувство и разум живеят понякога
съвсем отделен живот.
.
Минава кон и каруца,
желязото трака по камъните.
Виждам селянин‑кочияш с меко, отпуснато було,
до него жена, не в блестяща премяна –
и не е нужно да бъде.
.
Сутринта посетих светлия град,
познат за южняка.
Там купих роман на немски
в първокласна книжарница.
Казаха на касата,
че езикът вече се търси малко.
Почувствах се за миг
странен човек
и не посмях да питам повече.
.
Дадох малко известие за времето,
в неговото разнообразие,
като допълнение към онова явление.
.
Следобед имам грижа за една мантия
и съм готов да карам.
Така срещам другаде дом, пълен с оплаквания,
с бели престилки и леки сандали.
.
И така ме водят нататък,
към бъдещето.

„Просвет“
.
беше под воала
на издигнати художествени творби, изложени
висящи, стоящи, понякога сякаш левитиращи
всеки предмет молещ
за благоволението на погледа
.
посетители във всички цветове и размери
на разбираеми и неразбираеми езици
но с любов към гледката
и понякога с зов за собствено прозрение
.
те създадоха възвисяваща атмосфера
и докоснаха душата ми в ядрото на изкуството
за да бъде преведена или осветена
.
внезапно я видях — тя носеше себе си
освободи красота в мен
която исках да уловя през камера
.
струваше ми едва една усмивка
и щрак — улових лицето ѝ върху въображаема плоча
която моето въображение, облечено от природата,
я постави в просветляващо чувство
за да ме изпрати в буен, оцветен лес
.
при проявяването на нейния образ
в затъмнената ми стая
се стреснах — докосна настроението ми
тя в растящото изображение
съвсем не отговаряше на чувството, което сам бях хранил

преди още да положа ухото си
върху възглавницата на моите сънища
аз те поздравявам,
защото вече знам, че утре
една фея ще дойде при мен
.
исках да го споделя,
защото не се случва всеки ден
да се появи благородница от царството на магията
и да напълни сърцето ми със сладка храна,
при ясно дневно сияние, разбира се,
и с вкус на шоколадов сладолед
.
когато погледна към нейното явяване
сутринта се изпълва с очакване,
а денят се разлива все повече
с просветлена и пенлива душевна сметана
аз изпадам в транс (не оказвам съпротива)
който ме обгръща напълно и ме изпълва блажено
.
и с последната вечерна въздишка
се освобождавам от стар плод;
денят е уморен и аз му казвам сбогом;
така въвеждам съня си
с една растяща усмивка
.
истина е всичко, което разказвам

.
Дървото говори,
тихо, като същество, което отдавна знае хода на сезоните.
Говори с клони, които се движат,
понякога със ствол, който се покланя пред яростта на бурята.
Тогава листата му се размахват,
най-често през есента,
когато пак трябва да отпусне и да пусне.
.
Сокът е пътувал цяла година
през неговите спокойни жили.
Тъй върви това — години, отново и отново,
и той отваря място за идващото.
Но след едно вътрешно, зреещо умиране;
то принадлежи на горския живот,
както дъхът принадлежи на животното.
.
Тъй усещаш родилния дъх на тревата.
Пъстрата крава кротко крачи и пасе в ливадата,
а тревата се скъсява редовно.
Остава сеното,
чийто мирис ме прави мечтателен и тихо радостен,
като спомен, който се връща без да настоява.
.
Жътвата се смиля
в многото стомаси,
за да ни дари бяла течност,
която да допринася за нашето благополучие.
.
За тора няма да се разпростирам;
това е чувствително в нашата низина
и лежи пръснат по полето или в канавката.
.
Но вкусът на маслото е царствен,
в това няма съмнение.
Тъй всичко, дори природата,
има своя огледна, самостойна друга страна.

.
.

Именно в то время,
когда Земля вопрошающе воздевает руки к небу
и преисполнена терпением,
наступает пора ожидания.

Делается первый шаг
на пути более светлого часа.
Или, скорее всего, это выражается
словами надежды и плодотворной мечты.

Недолгим было напряжение
избавителей
от мрачных чувств,
свойственных человеку
в это время года.

Когда свет всё ещё уступает темноте долгой ночи
и моя душа уже жаждет перемен.
В конце концов, ритм природы -
его никакой силой не остановишь.

Wilbert Heisterkamp
Tolk-Vertaler Russisch
Переводчик, русский и нидерландский языки

з тобою я заплачу разом
по стінах древніх сльози ллються
на перетині тих шляхів,
де дикий плющ так густо в’ється
такий старий й такий кривий
лиш він розкриє весь твій біль.

вогонь уже давно погас
лиш попіл ледве-ледь видніє
і у цей ранній світанковий час
він новий день уже вітає
на місці ж вогнища того
земля видніє обгоріла
на ній ж рядки вірша мого
й обличчя, що ніхто вже не впізнає

сльози твої із тобою проллю
вони зволожать лінії руки моєї
я аніскільки не боюсь і не вагаюсь
нехай течуть постійно, без упину
й просочують кожну зігріту піщину.

перекладач : Inna Weeterings

c тобою вместе плачу я
по древним стенам слезы льются
на пересечении путей
где дикий плющ так густо вьется
настолько старый и кривой
лишь он раскроет твою боль.

oгонь уже давно погас
лишь пепел от него остался
в столь ранний час
к нам новый день он завлекает
на месте же того костра
если уж очень присмотреться
там обгорелая земля и строки от стиха
ну и лицо, которое никем не узнается.

твои я слезы с тобою пролью
они смягчают линии руки моей просящей
я не боюсь и не стесняюсь
пускай они безустанно текут
и теплый песок собой заполняют.

переводчик :   Inna Weeterings

Мені б тебе зустріти знову
всього один лиш раз
почути лагідну розмову
і бути поруч у цей час
на більше я й не сподіваюсь…

твоя солодка, лагідна душа
для мене чиста насолода
коротка подорож моя
у мрію заповітну
туди, де є лиш ти одна

Мені б тебе торкнутись знову
всього лиш раз, ця мить моя
для мене і цього достатньо
щоб повернутись в вир життя.

перекладач : Inna Weeterings

Я оголенный
слушаю его
вот этот голос
что волнует
морщин моих борозды

и они как будто
отдыхают
под звук
волшебных струн

натянутых на
благородные столбы
и все же движимых
любовью к жизни

он смотрит на меня в упор
сквозь свой бинокль
о мудрец
неуловимых душ

и мне он дарит
силу своих нот
и меланхолию
на пути к глубине
непостижной

Он,
Дмитрий Дмитриевич Шостакович

Translation ..Inna Weeterings

Я жил

Пожизни я шагал любя

дорога длинная передо мною

еерасскошные края

усланы лиственницы зеленою листвою

Пушистую траву искал я

У берега реки где лебедей удел

где яркие стрекозы без конца роятся

вот там я  юношеское спокойствие узрел

Ресницами я долго  хлопал

воробьям вблизи моргал

а те внимания не стали обращать

витали беззаботно и порхали

Хотели Землю-мать поцеловать

Я лишь сидел и трепетно созерцал

природы красоту менять бы ни за что не стал

 .

переводчик: Inna Weeterings