санд цу Шлам (Julius Dreyfsandt zu Schlamm), нидерландски поет, е роден през 1948 г. От малък проявява интерес към философията и психологията. Впоследствие като социален работник той се сблъсква с всякакви житейски истории. Срещите му с най-
различни хора и собствените му преживявания го провокират да потърси отговорите на въпроси, свързани с човешкото съществуване. Едва на по-късен етап от живота си той претворява опита и размишленията си в стихотворения. Издава редица стихосбирки, както на нидерландски („Отражение в облаците”, „Пиша песента на тишината”), така и на немски език („Задната страна на сянката”, „Нищо не освобождава толкова много пространство колкото стихотворение без думи”). Творбите му могат да се намерят и в няколко немски звукови книги. Публикува произведенията си и на различни интернет страници и в блогове. В YouTube http://www.youtube.com/user/dreyfsandtzuschlamm1 има изпълнения на негови стихотворения под музикален съпровод. Поетът успешно осъществява най-различни проекти заедно с други хора на изкуството. Така например с фотографа Гери ван Росмале работят заедно за нидерландския вестник „De MooiRooi krant”, където всяка седмица излиза по едно стихотворение на Дрейфсанд цу Шлам. Освен това по някои от творбите му са написани песни, изпълнени не само в родината му, но и в Русия. Самият той е също така композитор и пише музика за орган.
Сегодня плачут притихшие улицы, ибо я видел бесчисленные красные камни там, далеко, где кровь, как вода, струится из тел с искалеченными руками и ногами, сотворёнными медведями, подстрекаемыми обезумевшими господами:
.
он не только директор собственного театра, но и глава Церкви, облачённый в божественные одежды, молится о мире, в то время как благословлённый солдат на фронте одного за другим пожирает своих славянских братьев
.
миролюбивых людей в далёкой провинции держат в неведении о муках ада, и да, ближайший сосед, Владыка с Востока хранит молчание, ожидая собственного рассвета.
. včasih je trenutek več povedati z manj to se ugane samo od sebe srečanje, v katerega bi rad vendarle polo¸il vsega sebe . rad se te dotaknem tako včasih malo dlje to je čutenje ne da bi šel predaleč ali preprosto pokazati, da si mi pri srcu brez odvečnih besed
. W łagodnym wietrze słyszę ciebie, wciąż jesteś tutaj ze mną. Niewidoczna dla oczu, lecz odczuwalna niezmiennie i wiernie. .. To, że byliśmy związani w przeszłości, nic nie mówi o tym, co pozostaje. Widzę dziś twój ciepły uśmiech, jakby samo serce o nim pisało. . Lecz silna jest tęsknota w ziemskim istnieniu, nieunikniona w przemijającym życiu. Wdzięczny jestem, że gdy szare chmury odpływają, miłość w swoim objawieniu nigdy nie przemija.
A selection of poems by Julius Dreyfsandt zu Schlamm-Юлиус Дрейфсанд цу Шлам
Welcome
.
These pages present a selection of poems by Hans van der Sandt (Julius Dreyfsandt zu Schlamm, poet name) in Slavic translations.Юлиус Дрейфсанд цу Шлам
.
Rooted in reflection, nature, memory and human experience, the poems seek connection beyond the boundaries of language.
May they retain something of their original silence and resonance.
Тихи редове, дълбоко дишане. Славянска светлина в малко думи. ............................................................ Руски — много накратко, като едно дъхване
Кратки редове, тиха дълбочина. Думата — светлина и сянка на душата.
Тихи редове, дълбоко дишане. Славянска светлина в малко думи. ............................................................ Руски — много накратко, като едно дъхване
Кратки редове, тиха дълбочина. Думата — светлина и сянка на душата.
Hornjoserbšćina . Automat. , Njemyslim, zo mě přebywaństwo ze tuteho časa wytłóča. Ně — ono da tomu, što přichadźe, wuswětliwy wobrys. . Wjace a wjace čuju, zo chadźu wot spočatka k času bjez mjena, k pokojej, kotra so njekónčna zda. . Na puću ¸iwim so z lubosću a drobnym, z mojim swójnym sćinjom změšanym — puć k wozjewjenju „smysła“. . Ale njewěm, kak daloko sam sebe k prawej stronje pósuwam. . A hač ma woprawdźe waha, zo lubuju ¸iwjenje. ..................................... Dolnoserbšćina (Nedersorbisch) . Automat. . Njemyslím, a¸ mě pśeśišćo ze nowego casu wytłoca. Ně — ono dajo tomu, co¸ pśiźo, znamuśny wobrys. . Wěcej cítuju, aż źu wót zachopjeńka k casujo bjez mjenja, k spokojijo, kótary zda se njekóńcny. . Na droze ¸ywu se z lubosću a drobnym, z mójomu swójomu sćinju změšanym — droga k wózjawjeńju „znamu“. . Ale njewěm, kak daloko sam sebe k prawej stronje pósuwam. . A hač ma woprawdźe waha, ¸e lubuju ¸ywjenje. .
Аз все още вървя напред, все напред, но годините се броят; плодовете, които бера, са по-зрели, но по-малко. Остаряването забавя, понякога и въздиша; тялото ми става по-бавно, колкото и здравословно да живея. . Духът обаче задържа ритъма — поне засега. Това е напрегната дъга, позната на всяко живо и мислещо същество. Всички сме започнали с първото си мляко, после идват растежът и страховете, от първите детски срички, най-простите звуци на началото, до ежедневното четене на новините. . Проникновението и мъдростта, придобити бавно, са като рози върху зелена арка — желязна или естествено израснала; техният възход храни радостното очакване. . Горе, надяваме се, има мирен период, но след цъфтежа и това творение се спуска по земен начин. Избледнява, като побеляването на косата, и накрая става тор за чакащите буци пръст, които може би преживяват живота по друг начин.
Українська . Відчужений . Так, як іде шлях, так і погляд переходить у далечінь, щоб зрештою розчинитися в тумані завтрашнього дня. . Частіше ніж раз людина стає відчуженою, між нібито привласненими світловими роками, і ховається в порожнечі вічної миті. . Не те, щоб людина кам’яніла, але воля скута і змушена переживати приплив і відплив; немає нічого такого бездушного, як почуття, що обертається само в собі, поки розум лише риє в багнюці. . Людина блукає дедалі далі від творчого природного ладу. Поглянь у себе й навколо — ми знову й знову стаємо відчуженими. . Та я все ж сподіваюся на нове очікування; на безтілесну певність, так би мовити, і прагну відновленої пов’язаності, . щоб нова рівновага знову була покладена в моє серце.
✤ Български . Разцъфтяващо заедно, той млад, аз вече далеч, и говорех за моето минало време толкова близо до хоризонта. . Той сияеше като ярка блестяща звезда, все още сякаш от ранна мед оформен, и въртеше лирата, докато почти крехък от вълнение. . Беше сякаш музиката му ме понесе в разцъфтяваща страст, в която неоспоримо се изгубих. . Той познаваше изплъзващото се излъчване на ранен трубадур; струните вече звучаха в ангелски акорди. . Блестящите му очи въвеждаха слушателите и мен във възторг. . Чудно приближавахме се един към друг, без никаква предварителна подготовка. .. Това беше на празник на хора в техния вечерен час, но най-вече при онези, които въпреки късния тежък дъх на всеки, . даряваха залязващото слънце с тишината си и свързваха сърцето на всеки с това на другия.
. Nie sądzę, że przeszłość wypycha mnie z teraźniejszości. Nie — ona nadaje temu, co nadchodzi, wyjaśniający kontur. . Coraz bardziej świadomie czuję, że idę od początku ku czasowi bez imienia, w spokoju, który wydaje się nieskończony. . Po drodze żywię się miłością i drobiazgami, zmieszanymi z własnym cieniem — to ścieżka wglądu ku „sensowi”. . A jednak nie wiem, na ile popycham siebie w właściwym kierunku. . I czy ma znaczenie, że kocham życie.
. Ne mislim da me prošlost izgurava iz sadašnjosti. Ne — ona daje onome što dolazi smisleni obris. . Sve jasnije osjećam da idem od početka prema vremenu bez imena, u miru koji djeluje beskonačno. . Na putu se hranim ljubavlju i sitnicama, pomiješanima s vlastitom sjenom — put spoznaje prema „smislu“. . A ipak ne znam koliko se sam guram u pravi smjer. . I ima li uopće te¸inu to što volim ¸ivot. .
Avtomat . Ne mislim, da me preteklost potiska iz sedanjosti. Ne — ona daje temu, kar prihaja, razlagalni okvir. .. Vedno jasneje čutim, da hodim od začetka v čas brez imena, v mir, ki se zdi neskončen. . Na poti se hranim z ljubeznijo in drobnimi stvarmi, pomešanimi z lastno senco — pot spoznanja k »smislu«. . A ne vem, v kolikšni meri se sam potiskam v pravo smer. . In ali sploh šteje, da ljubim ¸ivljenje. .
Аўтамат . Не думаю, што мінулае выціскае мяне з сучаснасці. Не — яно надае таму, што прыйдзе, сэнсавы абрыс. . Усё больш адчуваю, што іду ад пачатку да часу без імя, да спакою, які здаецца бясконцым. . Дарогаю жывуся любоўю і дробязямі, змешанымі з уласнай ценню — шлях унутранага ўбачання да «сэнсу». . Але не ведаю, наколькі сам штурхаю сябе ў правільны бок. . І ці мае значэнне, што я люблю жыццё.
Automat. . Nie sądzã, że przeszłé wëpëchô mie z terôźniejszégò. Nie — òno dodôwô temù, co przëchô, znaczący òbrës. . Corôz barzi czëjã, że idã òd zôczątkù do czasu bez miona, w spòkòju, co wydô sã bezkùńczti. . Na drodze żiwã miłotą i drësznotama, zmieszónymi z môją sãnią — droga do zrozumiéniô „sensu“. . Ale nie wim, jak daleko sam sã pòszëwô w dobrą stronã. . A czë ma to znaczenié, że kochóm żëcé.
🇨🇿 Čeština Odcizený . Jak cesta pokračuje, tak i zrak přechází v dál, aby nakonec skončil v mlze zítřka. . Častěji ne¸ jednou se člověk ocitne odcizený, mezi jakoby přivlastněnými světelnými roky, a stane se skrytým v prázdnotě věčného okam¸iku. . Není to tak, ¸e by člověk zkameněl, ale vůle je spoutána a nucena zakoušet příliv a odliv; nic není tak bezduché jako cit, který se točí sám o sobě, zatímco rozum jen ryje v bahně. .. Člověk bloudí stále dál od tvořivého přirozeného řádu. Podívej se do sebe i kolem sebe — stále znovu se ocitáme odcizení. . Přesto doufám v nové očekávání; v beztvarou jistotu, tak řečeno, a tou¸ím po obnoveném sepětí, . aby se nové vyvá¸ení znovu ulo¸ilo do mého srdce.
Tako kot pot teče, tako tudi pogled preide v daljavo, da se nazadnje konča v megli jutrišnjega dne. . Pogosteje kot enkrat človek zaide v odtujenost, skozi kvazi prisvojene svetlobne leta, in postane skrit v praznini večnega trenutka. . Ni tako, da bi človek okamenel, a volja je vklenjena in prisiljena izkušati plimo in oseko; nič ni tako brezdušno kot občutek, ki se vrti sam vase, medtem ko razum brska le po blatu. . Človek vedno bolj tava stran od ustvarjalnega naravnega reda. Poglej vase in okoli sebe — vedno znova postajamo odtujeni. . Pa vendar upam na novo pričakovanje; na brezoblično gotovost, tako rekoč, in hrepenim po obnovljeni povezanosti, . da bi se novo ravnovesje spet polo¸ilo v moje srce.
Адчужаны (Беларуская) . Як ідзе дарога, так і позірк пераходзіць у далячыню, каб урэшце згаснуць у тумане заўтрашняга дня. . Часцей чым аднойчы чалавек становіцца адчужаным, паміж нібыта прыватызаванымі светлавымі гадамі, і робіцца схаваным у пустэчы вечнага імгнення. . Не тое, што чалавек камянее, але воля звязаная і вымушаная перажываць прыліў і адліў; няма нічога такога бяздушнага, як пачуццё, якое круціцца само ў сабе, пакуль розум толькі рые ў гразі. . Чалавек блукае ўсё далей ад творчага прыроднага ладу. Паглядзі ў сябе і навокал — мы зноў і зноў становімся адчужанымі. . Але я ўсё ж спадзяюся на новае чаканне; на бясцельную пэўнасць, так бы мовіць, і тужу па адноўленай сувязі, . каб новая раўнавага зноў была пакладзена ў маё сэрца.
Отчужден - Български . Както върви пътят, така и погледът преминава в далечината, за да завърши в мъглата на утрешния ден. . По-често от веднъж човек се оказва отчужден, между уж присвоени светлинни години, и става скрит в празнотата на вечния миг. . Не е така, че човек се вкаменява, но волята е окована и принудена да преживява прилив и отлив; няма нищо толкова бездушно като чувството, което се върти само в себе си, докато разумът рови само в калта. . Човек се отдалечава все повече от творящия природен ред. Погледни в себе си и около себе си — отново и отново ставаме отчуждени. . И все пак се надявам на ново очакване; на безтелесна сигурност, така да се каже, и копнея за възстановена свързаност, . за да бъде новото равновесие отново положено в сърцето ми.
Адчужаны (Беларуская) . Як ідзе дарога, так і позірк пераходзіць у далячыню, каб урэшце згаснуць у тумане заўтрашняга дня. . Часцей чым аднойчы чалавек становіцца адчужаным, паміж нібыта прыватызаванымі светлавымі гадамі, і робіцца схаваным у пустэчы вечнага імгнення. . Не тое, што чалавек камянее, але воля звязаная і вымушаная перажываць прыліў і адліў; няма нічога такога бяздушнага, як пачуццё, якое круціцца само ў сабе, пакуль розум толькі рые ў гразі. . Чалавек блукае ўсё далей ад творчага прыроднага ладу. Паглядзі ў сябе і навокал — мы зноў і зноў становімся адчужанымі. . Але я ўсё ж спадзяюся на новае чаканне; на бясцельную пэўнасць, так бы мовіць, і тужу па адноўленай сувязі, . каб новая раўнавага зноў была пакладзена ў маё сэрца.
Македонски . Оттуѓен . Како што оди патот, така и погледот се префрла во далечината, за на крај да исчезне во маглата на утрешниот ден. . Почесто од еднаш човекот станува оттуѓен, меѓу како‑присвоени светлосни години, и станува сокриен во празнината на вечниот миг. . Не е дека човекот се вкаменува, туку волјата е врзана и принудена да го доживува плима и осека; ништо не е толку бездушно како чувството што кружи само во себе, додека разумот само ровари по калта. . Човекот талка сè подалеку од творечкиот природен поредок. Погледни во себе и околу себе — постојано повторно стануваме оттуѓени. . Сепак се надевам на ново очекување; на бестелесна извесност, да речеме, и копнеам по обновена поврзаност, . за новата рамнотежа повторно да биде положена во моето срце.
Oppersorbisch . Wotcudźeny . Tak, ka¸ droha dźe, tak te¸ wobhlad přechadźe do daliny, zo na kóncu so w młyze jutřešeho dnja ztratí. . Čašće hač jónkróć čłowjek wotcudźeny so stawa, mjazy jako přiwłasnenymi swětlnymi lětami, a so schowa we prózdnosći wěčneho momeńta. . Njeje tak, zo človjek kamjenje, ale wola je zwjazana a nuzowana přiliw a wotliw přećić; nič njeje tak bjezdušne jako čucenje, kotre¸ samo w sobu so wjerće, mjeztym zo rozum jeno¸ w błotu dźěła. . Čłowjek so wot tworiwjeho přirodneho porjada dalše a dalše wotběra. Wobhladaj so do sebe a wokol — my so wotcudźujemy zas a zas. . A přeco mam nadźiju na nowe wočakowanje; na bjezformowu wěsnosć, tak rjekuc, a ¸adam po wotnowjenej zwjazanosći, . zo so nowe równowaha zaso do mojeho hłónca polo¸i. .________________________ Nedersorbisch . Wótcudźony . Tak, ako droga źi, tak teke naglěd pśechada do dalokości, aby nakóńc we mgle jutšnego dnja zaginuli. . Cesto wěcej ako jaden raz clowjek wótcudźony se staś, mjazy ako pśiwłasnjone swětne lěta, a se schowa we pśaznosći wěcnego mometa. . Njejo tak, a¸ clowjek kamjenijo, ale wola jo zwězana a nuzona pśilěw a wótliw do¸ywaś; nic njejo tak bjezdušne ako cucenje, kótare¸ samo w sebje se wjerśi, mjazytym a¸ rozum jano w błocie kopje. . Clowjek se dalše a dalše wót twórjacego pśirodnego pórědka wótběra. Woglědaj se do sebje a wokol — my se wótcudźujomy raz za razom. . A teke mam naděju na nowe cakanje; na bjeztałesnu wěsnosć, tak rěc, a ¸ydu po wótnowjonem zwězowanju, . aby se nowa równowaga zase do mójogo górca polo¸yła.
Vystupuji z autobusu 156 a jdu směrem do centra. Tentokrát nejdu celou staniční pasá¸í, ale kráčím s ostatními vystupujícími kolem celého komplexu. Všude ohraničeno ploty a vysokými konstrukcemi plnými tisíců kol. Procházím uličkami mezi stojany a hle, hned potkám dozorčího. Ještě nikdy jsem ho neviděl. Usměji se: „Dobré ráno,“ říkám mu¸i ve funkci s odznakem na hrudi. Ano, chci působit spolehlivě. On jde dál.
.
Na cestě k mé stálé kavárně, na rohu kři¸ovatky silnic s auty a brzy vyra¸enými lovci slev…
.
Ach, mohou to být samozřejmě i dělníci nebo kancelářští úředníci. V tomto městě je ještě jedna skupina dělníků: vysoce vzdělaní lidé ze zahraničí, přilákaní, aby udr¸eli „high tech“ města a Nizozemska na nedotknutelné úrovni. Tady se soutě¸í s Čínskou lidovou republikou.
.
Objednám si tedy nejlevnější kávu… nabídnou mi volbu mezi velkým a malým šálkem… názorně, jako bych vypadal jako cizinec. (nebo jako bych přišel z venkovské vesnice, co¸ je vlastně pravda, ale to jen tak mimochodem)
.
„Chcete sušenku?“ – no, říkám… tak jo… příliš dlouho jsem se těm cukrům vyhýbal. Samozřejmě hloupost. Láska mu¸e jde přes ¸aludek, říkáme v našem jazyce.
.
Co jsem si u¸ dříve všiml: pravidelně prochází matka s dětmi. A zjišťuji, ¸e postavení nohou dětí má stejný základ jako u matky. Nebudu uvádět písmeno, které pro to obvykle pou¸íváme.
.
Hledám otce a dívám se na jeho nohy. Strašně tenké, takové fazolové tyčky, říkáme. Hned to dává náhled na to, jaké poměry v rodině panují – pokud je to vůbec rodina, člověk u¸ to dnes neví.
.
Dnes existují všelijaké slo¸ené formy vztahů.
.
Abych popsal své místo: Sedím nyní v jedné z největších knihoven na jihu a dívám se přímo na černou stěnu. Velkými barevnými písmeny je na ní napsáno: Young Adults. Wow, říkám si… sedím tu vůbec správně? Ještě jsem se ptal, zda tu mohu sedět se svou objednanou kávou.
.
Sna¸ím se najít si místo mezi ostatními přítomnými u „Young Adults“. Z osmi lidí byli samozřejmě všichni mladší ne¸ já. S trochou odhadu jsem vybral dva mladé. Dva přítomní byli důchodci, včetně mě…
.
Dívám se doleva a vidím tam mladé rodiče se třemi velmi malými dětmi (sedím vedle restaurace). Nejstaršímu dítěti odhaduji tři roky. Nepamatuji si, ¸e bych s vlastními dětmi v tomto věku navštívil knihovní restauraci. Ale ano… musí se začít brzy číst nebo vyprávět, to bude asi motivace. Po vypití nápoje děti běhají po místnosti. Ano, to na mě působí zdravěji.
.
Mezitím poslouchám přes YouTube a sluchátko svou vlastní komponovanou hudbu. V tomto případě varhanní skladbu, kterou jsem vytvořil k stoletému výročí svaté Ody, jmenné patronky naší vesnice. Je to první část série etud. (Komponuji pod jménem Johannes Revisius. Ano, mám více identit: je to také proto, abych se mohl anonymně pohybovat po vesnici.)
.
Na jedné informační stránce jsem popsán jako trochu tajemná postava… trochu zvláštní člověk, je tím míněno.
.
Včera jsem se přihlásil do středoevropského spisovatelského kolektivu. Byl jsem sice přijat, ale nic ode mě nebylo zveřejněno v slovanském jazyce. No, tak ne, říkal jsem si, a rozhodl jsem se to zkusit jinde. Ale právě otevírám počítač a vidím pozvánku, abych se přece jen stal členem. Zjišťuji, ¸e to působí stále zmateně. Ale to je samozřejmě moje vina… Lekli se samozřejmě… co má dělat sýrař v pravoslaví?
.
Samozřejmě mám v sobě i něco pozitivního. Rád se spojuji s jinými lidmi a jazyky. V tomto případě skrze poezii a sna¸ím se druhého v jeho jazyce pochopit a něco mu vrátit. Je to tak potřebné v našem Evropě. Ostatně, v které zemi není potřeba více spojení?
.
Ale dobře, můj příspěvek k světovému míru je sdílet sebe sama. Ať u¸ blízko nebo daleko.
Pozemská večnosť Priateľstvo je forma bratstva, ďalšia vetva na strome ¸ivota. . Veľkí sú tí, ktorí ma tak chránia a vnímajú moje slabé stránky. . A ten, kto zotrie slzu — bolesť či radosť, oboje pravdivé. . Priateľstvo rastie v rovnosti, v prítomnosti, a zostáva aj v neprítomnosti. . Mô¸em chrániť svojich priateľov aj vtedy, keď ich oči u¸ sú zatvorené; . Láska si pamätá v mnohých podobách.
Pozemská věčnost Přátelství je forma bratrství, další větev na stromě ¸ivota. . Velcí jsou ti, kteří mě tak chrání a vnímají mé slabé stránky. . A ten, kdo setře slzu — bolest či radost, obojí je pravdivé. . Přátelství roste v rovnosti, v přítomnosti, a zůstává i v nepřítomnosti. . Mohu opatrovat své přátele i tehdy, kdy¸ jejich oči u¸ jsou zavřené; . Láska si pamatuje v mnoha podobách.
Zemaljska vječnost Prijateljstvo je oblik bratstva, dodatna grana na stablu ¸ivota. . Veliki su oni koji me tako štite i imaju pa¸nju za moje slabe strane. . I onaj koji briše suzu — bol ili radost, oboje istinito. . Prijateljstvo raste u jednakosti, u prisutnosti, i ostaje čak i u odsutnosti. . Mogu čuvati svoje prijatelje čak i onda kad su njihove oči već zatvorene; . Ljubav se sjeća u mnogim oblicima.
Земаљска вечност Пријатељство је облик братства, додатна грана на дрвету живота. . Велики су они који ме тако штите и имају пажњу за моје слабе стране. . И онај који брише сузу — бол или радост, оба истинита. . Пријатељство расте у једнакости, у присуству, и остаје чак и у одсуству. . Могу да чувам своје пријатеље и онда када су њихове очи већ затворене; . Љубав се сећа у многим облицима.
земна вечност, . приятелството като братска нишка в сянката на дървото‑живот. . Допълнителна ръка, която ме държи, когато страните ми отслабват. . Велики са онези, които познават сълзата ми – болка или радост, и двете истинни. . Приятелството расте в равностойност, в присъствие, и остава дори в отсъствието. . Мога да обичам приятелите си, дори когато очите им вече са затворени; защото любовта се връща в много форми. .
"Подобно на Рилке, който е сред любимите му поети, Юлиус сякаш с невидими нишки е свързан със славянската култура и светоусещане. Жител на Северен Брабант, акумулирал в себе си най-ценните качества на хората от този край – общителност, жизнелюбие, чувство за хумор, естественост – Юлиус Дрейфсанд цу Шлам същевременно е знакова фигура в артсредите на Синт Оеденроде, където живее. Уважаван интелектуалец, фин и задълбочен лирик, с вечните очила, зад които гледат красиви светли очи, готови всеки миг да се разсмеят, с разветите си коси и артистично преметнатия през врата шал, той винаги е в центъра на културните събития. Обърнат към нашепванията на душата си, вдъхновявана от Музата (пластика, която винаги стои вкъщи на работната му маса), но и отворен към света."(BvdT-K ).
Постепенно, по пътя нататък . Съзнателно го знам, но чувствено е отдавна, че не съм записвал нови думи. Времето – променлива мярка – рядко дава своя собствена причина, защото чувство и разум живеят понякога съвсем отделен живот. . Минава кон и каруца, желязото трака по камъните. Виждам селянин‑кочияш с меко, отпуснато було, до него жена, не в блестяща премяна – и не е нужно да бъде. . Сутринта посетих светлия град, познат за южняка. Там купих роман на немски в първокласна книжарница. Казаха на касата, че езикът вече се търси малко. Почувствах се за миг странен човек и не посмях да питам повече. . Дадох малко известие за времето, в неговото разнообразие, като допълнение към онова явление. . Следобед имам грижа за една мантия и съм готов да карам. Така срещам другаде дом, пълен с оплаквания, с бели престилки и леки сандали. . И така ме водят нататък, към бъдещето.
„Просвет“ . беше под воала на издигнати художествени творби, изложени висящи, стоящи, понякога сякаш левитиращи всеки предмет молещ за благоволението на погледа . посетители във всички цветове и размери на разбираеми и неразбираеми езици но с любов към гледката и понякога с зов за собствено прозрение . те създадоха възвисяваща атмосфера и докоснаха душата ми в ядрото на изкуството за да бъде преведена или осветена . внезапно я видях — тя носеше себе си освободи красота в мен която исках да уловя през камера . струваше ми едва една усмивка и щрак — улових лицето ѝ върху въображаема плоча която моето въображение, облечено от природата, я постави в просветляващо чувство за да ме изпрати в буен, оцветен лес . при проявяването на нейния образ в затъмнената ми стая се стреснах — докосна настроението ми тя в растящото изображение съвсем не отговаряше на чувството, което сам бях хранил
преди още да положа ухото си върху възглавницата на моите сънища аз те поздравявам, защото вече знам, че утре една фея ще дойде при мен . исках да го споделя, защото не се случва всеки ден да се появи благородница от царството на магията и да напълни сърцето ми със сладка храна, при ясно дневно сияние, разбира се, и с вкус на шоколадов сладолед . когато погледна към нейното явяване сутринта се изпълва с очакване, а денят се разлива все повече с просветлена и пенлива душевна сметана аз изпадам в транс (не оказвам съпротива) който ме обгръща напълно и ме изпълва блажено . и с последната вечерна въздишка се освобождавам от стар плод; денят е уморен и аз му казвам сбогом; така въвеждам съня си с една растяща усмивка . истина е всичко, което разказвам
. Дървото говори, тихо, като същество, което отдавна знае хода на сезоните. Говори с клони, които се движат, понякога със ствол, който се покланя пред яростта на бурята. Тогава листата му се размахват, най-често през есента, когато пак трябва да отпусне и да пусне. . Сокът е пътувал цяла година през неговите спокойни жили. Тъй върви това — години, отново и отново, и той отваря място за идващото. Но след едно вътрешно, зреещо умиране; то принадлежи на горския живот, както дъхът принадлежи на животното. . Тъй усещаш родилния дъх на тревата. Пъстрата крава кротко крачи и пасе в ливадата, а тревата се скъсява редовно. Остава сеното, чийто мирис ме прави мечтателен и тихо радостен, като спомен, който се връща без да настоява. . Жътвата се смиля в многото стомаси, за да ни дари бяла течност, която да допринася за нашето благополучие. . За тора няма да се разпростирам; това е чувствително в нашата низина и лежи пръснат по полето или в канавката. . Но вкусът на маслото е царствен, в това няма съмнение. Тъй всичко, дори природата, има своя огледна, самостойна друга страна.
з тобою я заплачу разом по стінах древніх сльози ллються на перетині тих шляхів, де дикий плющ так густо в’ється такий старий й такий кривий лиш він розкриє весь твій біль.
вогонь уже давно погас лиш попіл ледве-ледь видніє і у цей ранній світанковий час він новий день уже вітає на місці ж вогнища того земля видніє обгоріла на ній ж рядки вірша мого й обличчя, що ніхто вже не впізнає
сльози твої із тобою проллю вони зволожать лінії руки моєї я аніскільки не боюсь і не вагаюсь нехай течуть постійно, без упину й просочують кожну зігріту піщину.
c тобою вместе плачу я по древним стенам слезы льются на пересечении путей где дикий плющ так густо вьется настолько старый и кривой лишь он раскроет твою боль.
oгонь уже давно погас лишь пепел от него остался в столь ранний час к нам новый день он завлекает на месте же того костра если уж очень присмотреться там обгорелая земля и строки от стиха ну и лицо, которое никем не узнается.
твои я слезы с тобою пролью они смягчают линии руки моей просящей я не боюсь и не стесняюсь пускай они безустанно текут и теплый песок собой заполняют.
