Луната грее над контурите

на черните дърветa

в края на градината

кръг, сякаш от мъгла,

носи отразена светлина

към пухкави облачета

сънят не идва

гледам във високия небосвод

как ангел от радост танцува

празнувам явно свободата си

в плен на вериги от мисли

в тръстиковото ми кресло

цигара все въпроси задава

излъга ли ме животът в очакванията

или гледах слънцето с очила без стъкла

все едно - духът ми е бодър

и макар да проспах много часове

кръвта препуска лудо в моя мозък

връщам се далече в спомените

и се лутам в хилядите минути

които отминават и сякаш убиват

неуловимото настояше

какво е лятото,

да помириша тревата,

да видя очите на дете, които безмълвно

разкриват бъдещето

или въздишка на облекчение

в момент на отмора в амстердамско кафене

превод

Bibi van den Tillaart-Kosovska

в сътрудничество с

Ludmila Kotarova

подир това за още малко

говорят моите очи

 все още неспособни

 в покоя да се прислонят

 но тя вторачена е в мен

 за мен стаила обич и

 пожелала ме - на ложето във плен

навярно с аромата ще ухае

на късни есенни цветя

 а нейните гърди

 прилични са на пролетния цвят

 и ето устните ми

 жадни са за нежността

 ах, ако можеше да бъде в моя свят

тя носи мойта сивота

 и младост в свойте длани

 макар и с дъх

 по-слабо учестен

 при все това в небесния й скут

 любовта ми ще остане

 защото вечната мечта е туй,

Prevod napravil Rosen Kukushev
Превод: Биби ван ден Тилаарт-Косовска и Росен Кукушев
 

(přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)

отби се неочаквано

и въпреки това очакван

засвири

на невидимата си цигулка

какво го бе накарало

да не запази този стон на струните

единствено за себе си

или на някое уединено място

в гробище закътано

пред всички и пред никого

да триумфира скромно

защо ли нарани сърцето и душата

и връхлетя в света ми

и го преобърна?

 
ще трябва тези тонове да заглуша

със спотаена мъка

затихват звуците

в потиснатите глъбини

на вейките изсъхнали

 
а искам те да ме намерят

в точката пресечна

на отминала отдавна пролет

тогава аз отново търся

своя път –

блуждаещ без посока замечтано сляп –

така отново влизам

в своето гнездо

със черни ръбове

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,

бавно пролетният въздух се пробужда в

мен

още ненаселен и студен

и когато поривисто

вятър ме връхлита

мисля си: това е моята защита

душата ми жадува точно за това

да ухае на листа измокрени

на окосена току-що трева

и “парфюма” им естествен аз да вдишвам

както е определено свише

виждам цветовете как узряват

как зеленото

налива се с нюансите магични

величави прелестно различни

(докато в косите ми и кожата

 все повече заесенява)

но един копнеж расте неудържимо

който “утре” се нарича

без да се налага

той във дланите

на тази лятна душна привечер

властно ляга

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,