Български
.
когато мисълта още естествено се разтяга
в безкрайно разширяваща се паяжина
и възможностите изглеждат безгранични,
там хоризонтът лежи разпрострян отвъд планините.
.
човекът не знае друго, не усеща друго,
защото онова, което наричаме бъдеще, носи безценна
поредица от дни, нощи и сезони,
които коват перспективата, пълна с очаквания.
.
в един миг в живота на зрелия човек
пораства огледало:
същата творяща природа започва да гризе
вътрешната сигурност и изтеглената леща.
.
паякът започва да напуска собствената си мрежа,
защото достига границата на своя вселена;
в този момент се приближава точката без връщане
и съмнението в собствената създаваемост се надига.
.
промененият път в живота се появява
рано или късно, понякога безшумно.
няма живот, който да избегне това,
дори когато краят се преживява като сянка;
времето по-често гризе свързани фрагменти.
.
където всеки внезапно или окончателно е принуден
да разбира все по-дълбоко онова, което идва само,
в поредица от вече несвързани мигове,
това е отражението на непрестанно узряване,
и мъдростта ни говори за относителността
на ежегодно завръщащата се пролет.
.
душата показва, че дишането
трябва да се нагоди към пресекващото преживяване,
за да обхване съвършеното в един-единствен удар,
докато накрая човек бъде върнат към единик.
Български