Свири с мен
Още веднъж на
дървото
С решетка от
струни
От земята до
небето
Подари ни
гласовете
На ангели, които
пеят
Под съпровода на
Тромпети и цигулки
Където аз
В късната си
пролет
Още веднъж
Искам да докосна
пръстите й
Облегнат на мен
Музикалният
прозорец като един
Вечен паметник,
Ще ме поведе
В прекрасни
дълбини и
Небесни кръгозори
С това отново
Несъздаденото
От цветовете на
тоновете ще се роди
Протягам пръстите
си
Където те тепърва
И все пак години
наред
Като от само себе
си към нея прилепнаха
Където сега само
само силата на духа
Ще ме изпрати до
края
Посвири с мен още
веднъж
В късната ми
пролет
Тогава ще умра
При мъртвите
струни
|
