Именно в то время,
когда Земля вопрошающе воздевает руки к небу
и преисполнена терпением,
наступает пора ожидания.

Делается первый шаг
на пути более светлого часа.
Или, скорее всего, это выражается
словами надежды и плодотворной мечты.

Недолгим было напряжение
избавителей
от мрачных чувств,
свойственных человеку
в это время года.

Когда свет всё ещё уступает темноте долгой ночи
и моя душа уже жаждет перемен.
В конце концов, ритм природы -
его никакой силой не остановишь.

Wilbert Heisterkamp
Tolk-Vertaler Russisch
Переводчик, русский и нидерландский языки

21-02-2017 om 10:58 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

нидерландски поет, е роден през 1948 г.

Julius Dreyfsandt zu Schlamm
Dutch poet
Born in 1948

Публикации, publikácie :

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678
http://literaturensviat.com/?p=54876

http://literaturensviat.com/?p=54880

http://www.suvicka.cz/?prispevky=678

Slovoto 14. 28.VI.2012..Sofia, Bulgaria

"Подобно на Рилке, който е сред любимите му поети, Юлиус сякаш с невидими нишки е свързан със славянската култура и светоусещане. Жител на Северен Брабант, акумулирал в себе си най-ценните качества на хората от този край – общителност, жизнелюбие, чувство за хумор, естественост – Юлиус Дрейфсанд цу Шлам същевременно е знакова фигура в артсредите на Синт Оеденроде, където живее. Уважаван интелектуалец, фин и задълбочен лирик, с вечните очила, зад които гледат красиви светли очи, готови всеки миг да се разсмеят, с разветите си коси и артистично преметнатия през врата шал, той винаги е в центъра на културните събития. Обърнат към нашепванията на душата си, вдъхновявана от Музата (пластика, която винаги стои вкъщи на работната му маса), но и отворен към света."(BvdT-K ).

превод:

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,

Nadja Popova,

Rosen Kukushev,

Ondrej Kalamar.

Inna Weeterings

07-03-2016 om 14:45 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

з тобою я заплачу разом
по стінах древніх сльози ллються
на перетині тих шляхів,
де дикий плющ так густо в’ється
такий старий й такий кривий
лиш він розкриє весь твій біль.

вогонь уже давно погас
лиш попіл ледве-ледь видніє
і у цей ранній світанковий час
він новий день уже вітає
на місці ж вогнища того
земля видніє обгоріла
на ній ж рядки вірша мого
й обличчя, що ніхто вже не впізнає

сльози твої із тобою проллю
вони зволожать лінії руки моєї
я аніскільки не боюсь і не вагаюсь
нехай течуть постійно, без упину
й просочують кожну зігріту піщину.

перекладач : Inna Weeterings

06-03-2016 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

c тобою вместе плачу я
по древним стенам слезы льются
на пересечении путей
где дикий плющ так густо вьется
настолько старый и кривой
лишь он раскроет твою боль.

oгонь уже давно погас
лишь пепел от него остался
в столь ранний час
к нам новый день он завлекает
на месте же того костра
если уж очень присмотреться
там обгорелая земля и строки от стиха
ну и лицо, которое никем не узнается.

твои я слезы с тобою пролью
они смягчают линии руки моей просящей
я не боюсь и не стесняюсь
пускай они безустанно текут
и теплый песок собой заполняют.

переводчик :   Inna Weeterings

06-03-2016 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Мені б тебе зустріти знову
всього один лиш раз
почути лагідну розмову
і бути поруч у цей час
на більше я й не сподіваюсь…

твоя солодка, лагідна душа
для мене чиста насолода
коротка подорож моя
у мрію заповітну
туди, де є лиш ти одна

Мені б тебе торкнутись знову
всього лиш раз, ця мить моя
для мене і цього достатньо
щоб повернутись в вир життя.

перекладач : Inna Weeterings

26-01-2016 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Я оголенный
слушаю его
вот этот голос
что волнует
морщин моих борозды

и они как будто
отдыхают
под звук
волшебных струн

натянутых на
благородные столбы
и все же движимых
любовью к жизни

он смотрит на меня в упор
сквозь свой бинокль
о мудрец
неуловимых душ

и мне он дарит
силу своих нот
и меланхолию
на пути к глубине
непостижной

Он,
Дмитрий Дмитриевич Шостакович

Translation ..Inna Weeterings

08-12-2015 om 19:51 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Я жил

Пожизни я шагал любя

дорога длинная передо мною

еерасскошные края

усланы лиственницы зеленою листвою

Пушистую траву искал я

У берега реки где лебедей удел

где яркие стрекозы без конца роятся

вот там я  юношеское спокойствие узрел

Ресницами я долго  хлопал

воробьям вблизи моргал

а те внимания не стали обращать

витали беззаботно и порхали

Хотели Землю-мать поцеловать

Я лишь сидел и трепетно созерцал

природы красоту менять бы ни за что не стал

 .

переводчик: Inna Weeterings

23-11-2015 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

23-11-2015 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

19-03-2014 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Bozky slnku
nesú lúče
za viečkami
nádych nehy

Možno že láska
po chvíli, ľahko
a bez klobúka
na dušu jej
zaklopká

Tak ber si ma! 
Náruč ti otváram
horúco ma pohlaď
po jarných vlasoch

S tebou chcem splynúť
v lyrickom verši
len chvíľu vydrž
tu a áno, tam…

Preklad do slovenčiny by Bibi van den Tillaart-Kosovska.
Poetický upravil Ondrej Kalamár, Slovenského básnika

18-03-2014 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

тя целува слънцето
със затворени очи
усеща лъчите
от близкото щастие
сякаш любовта
за момент, нежно,
над крехката й
податливост
се е надвесила
ела ме вземи
виж откритите ми жестове
или докосни с горещи лъчи
меките ми пролетни коси
с теб искам да правя любов
на лирични езици,
но ме остави още малко
тук и чак после там

превод BVDT-K

12-03-2014 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Красивата фасада нe казва нищо
зa цвета на вътрешността "

01-01-2014 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

najväčšia cena je vlastná cena

18-06-2013 om 11:12 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Луната грее над контурите

на черните дърветa

в края на градината

кръг, сякаш от мъгла,

носи отразена светлина

към пухкави облачета

сънят не идва

гледам във високия небосвод

как ангел от радост танцува

празнувам явно свободата си

в плен на вериги от мисли

в тръстиковото ми кресло

цигара все въпроси задава

излъга ли ме животът в очакванията

или гледах слънцето с очила без стъкла

все едно - духът ми е бодър

и макар да проспах много часове

кръвта препуска лудо в моя мозък

връщам се далече в спомените

и се лутам в хилядите минути

които отминават и сякаш убиват

неуловимото настояше

какво е лятото,

да помириша тревата,

да видя очите на дете, които безмълвно

разкриват бъдещето

или въздишка на облекчение

в момент на отмора в амстердамско кафене

превод

Bibi van den Tillaart-Kosovska

в сътрудничество с

Ludmila Kotarova

20-05-2013 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

23-03-2013 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Mám rád viadukty
Sú stále nad vecou
a spočívajú na pevných základoch.

ik hou van viaducten
ze gaan tenminste ergens over
en zijn vaak stevig onderbouwd

autor Julius Dreyfsandt Zu Schlamm

prelozil Ondrej Kalamár

23-03-2013 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 23:56 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 23:48 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 23:47 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 23:47 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 23:46 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-02-2013 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Tvoje zrkadlenie

Unavenými očami
pozerám cez okno
kde je vidieť
nič i všetko
vykúkam
povznesene
z vákuovej komory

mám svoju kávu
na cudzom stole
veľká hnedá plocha
zavretá do štvorca
v zapadnutej krčme
prastaro pomaľovanej
kam všetci chodia
a nikto nikoho nepozná

a tu, v dyme čo sa dá krájať
vidím v lesku okna
reflexiu samého seba

to je jediné
o čo sa s tebou
nechtiac podelím



 (přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)

14-02-2013 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

подир това за още малко

говорят моите очи

 все още неспособни

 в покоя да се прислонят

 но тя вторачена е в мен

 за мен стаила обич и

 пожелала ме - на ложето във плен

навярно с аромата ще ухае

на късни есенни цветя

 а нейните гърди

 прилични са на пролетния цвят

 и ето устните ми

 жадни са за нежността

 ах, ако можеше да бъде в моя свят

тя носи мойта сивота

 и младост в свойте длани

 макар и с дъх

 по-слабо учестен

 при все това в небесния й скут

 любовта ми ще остане

 защото вечната мечта е туй,

Prevod napravil Rosen Kukushev
Превод: Биби ван ден Тилаарт-Косовска и Росен Кукушев
 

27-10-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

02-10-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

(přeložila Bibi van den Tillaart-Kosovska, upravil Ondrej Kalamár)

02-10-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

02-10-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

23-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

22-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Bijlagen:
2011 256.jpg (86.1 KB)   

отби се неочаквано

и въпреки това очакван

засвири

на невидимата си цигулка

какво го бе накарало

да не запази този стон на струните

единствено за себе си

или на някое уединено място

в гробище закътано

пред всички и пред никого

да триумфира скромно

защо ли нарани сърцето и душата

и връхлетя в света ми

и го преобърна?

 
ще трябва тези тонове да заглуша

със спотаена мъка

затихват звуците

в потиснатите глъбини

на вейките изсъхнали

 
а искам те да ме намерят

в точката пресечна

на отминала отдавна пролет

тогава аз отново търся

своя път –

блуждаещ без посока замечтано сляп –

така отново влизам

в своето гнездо

със черни ръбове

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,

17-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

бавно пролетният въздух се пробужда в

мен

още ненаселен и студен

и когато поривисто

вятър ме връхлита

мисля си: това е моята защита

душата ми жадува точно за това

да ухае на листа измокрени

на окосена току-що трева

и “парфюма” им естествен аз да вдишвам

както е определено свише

виждам цветовете как узряват

как зеленото

налива се с нюансите магични

величави прелестно различни

(докато в косите ми и кожата

 все повече заесенява)

но един копнеж расте неудържимо

който “утре” се нарича

без да се налага

той във дланите

на тази лятна душна привечер

властно ляга

 

Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска ,
Nadja Popova,

17-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

как прелестно и лекo пърха

17-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

Вчера

Срещнах те

Разказвах,

Кой аз бях

И гледах в твоите очи

Бе твоята история,

Която в тишината аз четях

И бе излишно

Думи да използвам

Преведено от :Rosen Kukushev

16-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

15-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

14-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

 гледам те

 очите ти задават въпроси

 устните ти се движат

 произнасяйки думи

 на неразбираем език

 не знам проумяваш ли моите

 отговори

 сякаш живеем в паралелни светове

 всеки има свой отделен

 житейски роман

 твоите хладни тънки пръсти

 хващат ръката ми

 мен ли искаш сега да усетиш

 или търсиш пак

 собственото си отражение

 в този крехък несигурен свят

13-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

 






 вятърът ми нашепва

 тръгни по тази пътечка

 чуй песента на полето

 виж сълзите на първия скреж

 долови как трептят листата

 и проумей човече

 дори в дървото изсъхнало

 живее зелен копнеж

 а издигнеш ли се нагоре

 и земята съзреш отвисоко

 с образи отразени в езерните води

 дето срещат се и се разделят

 криволичат на всички посоки -

 изненада ще те връхлети:

 че сред шеметното въртене

 на тези небесни сфери

 ти постоянно говориш

 но не ти отговаря света

 а водата клъвнала, литва

 към брега птичката пъстропера

 че което за нея е плячка -

 за тебе е красота

13-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

колко е хубаво
да не мислиш за нищо
и да гледаш

как зората се ражда полека
и обгръща света
с благодат

много искам и аз
своя свят така да разлистя

пласт след пласт

13-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

когато словото изчерпа себе си

 и отлети в небитието лист по лист

 то губи смисъл

 сякаш че не го е имало

 и се превръща в

 в тишина замръзнала

 без форма и без име

13-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

 






 Свири с мен

 Още веднъж на дървото

 С решетка от струни

 От земята до небето

 Подари ни гласовете

 На ангели, които пеят

 Под съпровода на

 Тромпети и цигулки

 Където аз

 В късната си пролет

 Още веднъж

 Искам да докосна пръстите й

 Облегнат на мен

 Музикалният прозорец като един

 Вечен паметник,

 Ще ме поведе

 В прекрасни дълбини и

 Небесни кръгозори

 С това отново

 Несъздаденото

 От цветовете на тоновете ще се роди

 Протягам пръстите си

 Където те тепърва

 И все пак години наред

 Като от само себе си към нея прилепнаха

 Където сега само само силата на духа

 Ще ме изпрати до края

 Посвири с мен още веднъж

 В късната ми пролет

 Тогава ще умра

 При мъртвите струни

12-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm

12-09-2012 om 00:00 geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm