.

Дали тишината около мен се връща и всичко извън мен се свива?

И моето вътрешно аз също всеки път, всички хора ли имат това общо?

Сигурно това е пристрастяваща свобода, която ни заслепява, но аз няма да позная страха, о, не!

"В края на краищата това, което е добро, е добро и за мен!" - възкликвам, за да се успокоя.

Сумракът оставя романтиката добре скрита в моята наивност, но аз продължавам да разказвам приказки за приказки с вечната любов.

И многократно съм призовавана да се приберем, изглежда, но от кого, какво и с какъв авторитет.

Само природата може да ме постави на колене: земната вечност е грубо ограничена, човек може да наниже само спомени.

Следователно една горчива усмивка от време на време дразни крехкото ми его.