Archief

Луната грее над контурите

на черните дърветa

в края на градината

кръг, сякаш от мъгла,

носи отразена светлина

към пухкави облачета

сънят не идва

гледам във високия небосвод

как ангел от радост танцува

празнувам явно свободата си

в плен на вериги от мисли

в тръстиковото ми кресло

цигара все въпроси задава

излъга ли ме животът в очакванията

или гледах слънцето с очила без стъкла

все едно - духът ми е бодър

и макар да проспах много часове

кръвта препуска лудо в моя мозък

връщам се далече в спомените

и се лутам в хилядите минути

които отминават и сякаш убиват

неуловимото настояше

какво е лятото,

да помириша тревата,

да видя очите на дете, които безмълвно

разкриват бъдещето

или въздишка на облекчение

в момент на отмора в амстердамско кафене

превод

Bibi van den Tillaart-Kosovska

в сътрудничество с

Ludmila Kotarova