Archief

Постепенно, по пътя нататък
.
Съзнателно го знам,
но чувствено е отдавна,
че не съм записвал нови думи.
Времето – променлива мярка –
рядко дава своя собствена причина,
защото чувство и разум живеят понякога
съвсем отделен живот.
.
Минава кон и каруца,
желязото трака по камъните.
Виждам селянин‑кочияш с меко, отпуснато було,
до него жена, не в блестяща премяна –
и не е нужно да бъде.
.
Сутринта посетих светлия град,
познат за южняка.
Там купих роман на немски
в първокласна книжарница.
Казаха на касата,
че езикът вече се търси малко.
Почувствах се за миг
странен човек
и не посмях да питам повече.
.
Дадох малко известие за времето,
в неговото разнообразие,
като допълнение към онова явление.
.
Следобед имам грижа за една мантия
и съм готов да карам.
Така срещам другаде дом, пълен с оплаквания,
с бели престилки и леки сандали.
.
И така ме водят нататък,
към бъдещето.

„Просвет“
.
беше под воала
на издигнати художествени творби, изложени
висящи, стоящи, понякога сякаш левитиращи
всеки предмет молещ
за благоволението на погледа
.
посетители във всички цветове и размери
на разбираеми и неразбираеми езици
но с любов към гледката
и понякога с зов за собствено прозрение
.
те създадоха възвисяваща атмосфера
и докоснаха душата ми в ядрото на изкуството
за да бъде преведена или осветена
.
внезапно я видях — тя носеше себе си
освободи красота в мен
която исках да уловя през камера
.
струваше ми едва една усмивка
и щрак — улових лицето ѝ върху въображаема плоча
която моето въображение, облечено от природата,
я постави в просветляващо чувство
за да ме изпрати в буен, оцветен лес
.
при проявяването на нейния образ
в затъмнената ми стая
се стреснах — докосна настроението ми
тя в растящото изображение
съвсем не отговаряше на чувството, което сам бях хранил

преди още да положа ухото си
върху възглавницата на моите сънища
аз те поздравявам,
защото вече знам, че утре
една фея ще дойде при мен
.
исках да го споделя,
защото не се случва всеки ден
да се появи благородница от царството на магията
и да напълни сърцето ми със сладка храна,
при ясно дневно сияние, разбира се,
и с вкус на шоколадов сладолед
.
когато погледна към нейното явяване
сутринта се изпълва с очакване,
а денят се разлива все повече
с просветлена и пенлива душевна сметана
аз изпадам в транс (не оказвам съпротива)
който ме обгръща напълно и ме изпълва блажено
.
и с последната вечерна въздишка
се освобождавам от стар плод;
денят е уморен и аз му казвам сбогом;
така въвеждам съня си
с една растяща усмивка
.
истина е всичко, което разказвам

.
Дървото говори,
тихо, като същество, което отдавна знае хода на сезоните.
Говори с клони, които се движат,
понякога със ствол, който се покланя пред яростта на бурята.
Тогава листата му се размахват,
най-често през есента,
когато пак трябва да отпусне и да пусне.
.
Сокът е пътувал цяла година
през неговите спокойни жили.
Тъй върви това — години, отново и отново,
и той отваря място за идващото.
Но след едно вътрешно, зреещо умиране;
то принадлежи на горския живот,
както дъхът принадлежи на животното.
.
Тъй усещаш родилния дъх на тревата.
Пъстрата крава кротко крачи и пасе в ливадата,
а тревата се скъсява редовно.
Остава сеното,
чийто мирис ме прави мечтателен и тихо радостен,
като спомен, който се връща без да настоява.
.
Жътвата се смиля
в многото стомаси,
за да ни дари бяла течност,
която да допринася за нашето благополучие.
.
За тора няма да се разпростирам;
това е чувствително в нашата низина
и лежи пръснат по полето или в канавката.
.
Но вкусът на маслото е царствен,
в това няма съмнение.
Тъй всичко, дори природата,
има своя огледна, самостойна друга страна.

.
.