Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

Vrijdag 2 oktober 2026

За миг

.

понякога един миг

казва повече с по-малко

това се подразбира от само себе си

среща, в която аз

все пак бих искал

да вложа целия себе си

.

обичам да те докосна

така понякога малко по-дълго

това е усещане

без да се преминава граница

или просто да покажа,

че си ми скъпа

без излишни думи

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 19:46

Vrijdag 2 oktober 2026

Временно умиране

носи с мен тухли

в утринната мъгла

късното лято сякаш плаче

когато коленича в пясъка

искам да измисля пътека

към приближаващата се

земя на голите дървета

.

разпознавам сезона

който отвъд една знойна граница

оставя слънцето да залязва по-дълбоко

и хвърля светлина напред

върху временното умиране

.

толкова странно

а все пак отново

моето най-съкровено желание;

да придобия тишин

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 19:44

Vrijdag 2 oktober 2026

Епична поема „Юлиус“

.

Щом времето назад обърна своя ход,

стоя в началото на земния си брод.

Таз сутрин след пробуждане в зори,

от гнездото ме подеха ветрове добри.

.

Щом светлината своя лик разкри,

дарбата да гледам напред във мен искри.

Почти веднага стих роден бе в тишина,

а бъдещето в него раснеше с бързина.

.

Писах тогава и до днес творя,

и сякаш епичен роман градя.

.

Героите описвам без труд и страх,

защото ги нося в прозорливия си взор и прах.

Героят във разказа съм аз самият,

виждам се сред смешки и свят необятен.

Понякога крещя под свод студен,

където едва не съм повален.

Задъхан, близо до гибелта стоя,

ала после в небесно ложе се сная.

И с въздишка лека, и с копнеж велик,

се връщам към живота за един-единствен миг.

.

Там за кратко, но със порив благ,

до своята играчка се допирам пак.

В последната глава стоят души две,

очакващи съдбата да ги призове.

„Работа ни чака“ казва мъж в тишина,

а името му е Баща от вечността.

„Така е отсъдено, така е писано,

да родя младо стръкче, благословено.“

Тъй рече жената с усмивка добра,

майката моя до края на света.

.

По-нататък във времето пада мрак,

денят отстъпва своя сетен знак.

Сякаш през строшено, ранено стъкло,

навън се взирам със чело в пот и зло.

И внезапно виждам в небесната шир

Твореца мой, пазител и кумир

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 19:21

Donderdag 1 oktober 2026

Просветление

.

то е правда жива,

що отвътре грей,

вдъхновена, тиха,

в сърцето ни живей.

.

и през идни дни

нежно се разлива,

като струни фини

в нас любов събужда.

.

като бял гълъб

връзки той полага,

към незримото

кротко се отправя.

.

и дарява светлина

на душевните ни пътища,

.

та животът да изрича:

„любов“,

и към зрящото сърце

да ни зове.

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 00:00

Maandag 28 september 2026

Podzimní

.

Střechy přikrývají

poslední dusno.

.

A já se dosud sna¸ím

zachytit onu myšlenku,

.

která u¸ téměř odletěla.

.

I minulé období

mělo v sobě cosi zbabělého;

.

ledové kry zkameněly

ve slepých ulicích.

.

„Svět u¸ trochu pominul.“

.

Zůstal jsem sám

v chladném sklepě.

.

Malé okno

nejprve ukazovalo jen mlhu.

.

Později, mnohem později,

.

se světlo vracelo

pomalu a nesměle.

.

Touha se vytratila

do osvědčených úskoků ¸ivota,

.

v ně¸ tolik lidí doufá,

.

aby nemuseli hledět

do tváře bloudícímu poznání.

.

Nakonec člověk nezbývá,

ne¸ obejmout podzim.

.

V¸dyť listí zakrývá bolest.

.

A není to právě tento

bezcílný smysl,

.

co mívám rád,

.

a přece dnes nevím,

kam vlastně patřím

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 12:54

Vrijdag 25 september 2026

погледни в очите ми

.

плодовете на моята усмивка

са толкова лесни за откъсване

просто ме погледни

трябва наистина чудно да стане

ако това не се получи

.

пусни безкрайното вътре

устата няма нужда да се отваря

не е нужно и ръка да протягаш

дори бурите утихват

и започват да приличат на милувка

.

погледни в очите ми

и в бръчките около тях

тогава в крайна сметка

ще знаеш, сигурен съм,

че съвсем не си сам

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 10:39

Vrijdag 25 september 2026

A selection of poems by Julius Dreyfsandt zu Schlamm-Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

Welcome

.

These pages present a selection of poems by Hans van der Sandt (Julius Dreyfsandt zu Schlamm, poet name) in Slavic translations.Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

.

Rooted in reflection, nature, memory and human experience, the poems seek connection beyond the boundaries of language.

May they retain something of their original silence and resonance.

.

Julius

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 00:00

Zaterdag 19 september 2026

W łagodnym wietrze

W łagodnym wietrze słyszę ciebie,

wciąż jesteś tutaj ze mną.

Niewidoczna dla oczu,

lecz odczuwalna niezmiennie i wiernie.

.

To, że byliśmy związani w przeszłości,

nic nie mówi o tym, co pozostaje.

Widzę dziś twój ciepły uśmiech,

jakby samo serce o nim pisało.

.

Lecz silna jest tęsknota w ziemskim istnieniu,

nieunikniona w przemijającym życiu.

Wdzięczny jestem, że gdy szare chmury odpływają,

miłość w swoim objawieniu nigdy nie przemija.

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 18:59

Woensdag 16 september 2026

Славянски езици ... Slavic languages

Klik hier om een link te hebben waarmee u dit artikel later terug kunt lezen.

Славянски езици ... Slavic languages

Klik op de afbeelding om de link te volgen

Славянски езици ...

Slavic languages

**** Кратко въведение относно два езика ****

Български — много накратко, почти шепот

Тихи редове, дълбоко дишане. Славянска светлина в малко думи.
............................................................
Руски — много накратко, като едно дъхване

Кратки редове, тиха дълбочина. Думата — светлина и сянка на душата.

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 16:27

Woensdag 16 september 2026

тихо
.

в тишине
становится видимым
то, что чисто
я говорю не о холоде
а о покое
в безмолвном жесте
.

бурные потоки
устремляются к морю
где на пробуждающемся горизонте
я вижу, как растёт доверие
и поднимается вверх
.

в этой тишине
возрастающего наслаждения
где песок и вода
приходят и уходят
моя душа говорит мне
что прилив и отлив
всегда меня несли
.

Geschreven door julius dreyfsandt zu schlamm om 16:27

Archief

За миг

Временно умиране

Епична поема „Юлиус“

Просветление

Podzimní

погледни в очите ми

A selection of poems by Julius Dreyfsandt zu Schlamm-Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

W łagodnym wietrze

Славянски езици ... Slavic languages

тихо

Meer van Юлиус Дрейфсанд цу Шлам